Резултатите от проучване на 128 деца, които са изпитали преждевременно раждане, пренебрегване, злоупотреба или други сериозни, хронични стресови фактори.
Хроничният стрес през първите няколко години от живота – като този от злоупотреба, пренебрежение или бедност – може да има трайно въздействие върху развиващия се мозък, според ново проучване.
Токсичният стрес в ранна възраст може да повлияе критично на паметта, ученето и начина на обработка на емоциите, намира проучване, публикувано в списанието “ Биологична психиатрия“. Изследването изследва точно защо ранният стрес от живота може да доведе до толкова широк спектър от негативни последици по-късно в живота, включително депресия, тревожност, лошо образование и физически проблеми.
Сет Полак, съпредседател на изследването, каза:
„Наистина не сме разбрали защо нещата, които се случват, когато сте на 2, 3, 4 годишна възраст, остават с вас и имат трайно въздействие. Като се има предвид колко скъпо са тези ранни стресови преживявания за обществото … освен ако не разберем коя част от мозъка е засегната, няма да можем да приспособяваме нещо към него. „
Чрез изследване с електроенцефалограф изследваме функционалната активност на мозъка, това е един от неврофизиологичните методи подходящи за изследване на патофизиологични промени при заболяване на централната нервна система. Чрез електроенцефалограмата можем да видим точно коя час на мозъка е засегната и къде.
Изследователите набират 128 деца на възраст около 12 години, които са преживели небрежност, злоупотреба или други сериозни хронични стресови фактори през първите няколко години от живота си. Децата и техните грижещи се бяха интервюирани за техните ранни преживявания и за поведенческите проблеми, които те имаха сега. Мозъците им също са сканирани, със специален фокус върху хипокампуса и амигдалата, и двете от които са силно ангажирани в това как мозъкът обработва емоциите. Резултатите от тези деца бяха сравнени с други деца от среден клас, които не бяха малтретирани. Това, което се оказало, е, че тези, които са страдали от хроничен стрес в ранния си живот, са имали по-малки амигдали от тези, които не са. Освен това, тези, които са били от много беден произход или които са били физически злоупотребявали, също са имали по-малки хипокампи. Не е изненада, че децата, които са преживели стреса в ранния живот, също имат по-поведенчески проблеми и колкото по-малки са засегнатите мозъчни структури, толкова по-големи са поведенческите проблеми.
