Оценката на ADHD(хиперактивно разстройство с дефицит на внимание) в центъра по невротерапия може да бъде извършена с два инструмента – психологически (тест) и неврологичен (електроенцефалограма). За предпочитане е комбинацията от двата, тъй като ще могат да бъдат регистрирани съпътстващи, скрити потенциални проблеми/дефицити.
За назначаването на подходяща терапия, която ще бъде специална за нуждите на вашето дете, ще бъде необходимо електроенцефалографско изследване.
Нормално е децата да са палави и енергични, но има такива, които са хиперактивни, а родители им се чувстват безпомощни и неспособни да ги контролират.
Синдромът на хиперактивност се определя като нарушение на поведението в детска възраст, при който изразеното нецеленасочено двигателно безпокойство води до нарушения в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнението на структурирани задачи.
Често детето не успява да се съсредоточи върху подробностите или греши от невнимание в училище, отбягва, не харесва или не е склонен да върши дейности, които изискват умствени усилия за дълъг период от време, лесно се разсейва от външни дразнители. Губи вещи, нужни за извършването на дадена задача или дейност, често изглежда сякаш не слуша, когато му говорят, шава или потропва с ръце или крака, не го свърта на едно място, става от мястото си в ситуации, когато трябва да е седнал или бяга наоколо или се катери в ситуации, когато това е неподходящо. Често отговаря прибързано, преди да е чул докрай въпроса и му е трудно да изчака реда си, прекъсва другите или им пречи.
Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание е едно от най-често срещаните нарушения на развитиетo. Засяга около 7% от децата в ранна училищна възраст, срещайки се 3 – 4 пъти повече при момчетата. Ако детето не се лекува това нарушение често не отшумява и в юношеството и в зрялата възраст, индивида е изложен на сериозен риск от проблеми в личностовoто развитие и социалното функциониране.
Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание се среща по-често при децата с ADHD, които имат близки хора от семейството си с анамнеза за алкохолизъм, депресия или обсесивно-компулсивно разстройство. Наследствените фактори могат да засегнат мозъчното функциониране в зони, отговорни за инхибирането и модулирането на поведението.
Хиперактивността е вродена характеристика на темперамента, с биохимични параметри, с ниска реактивност на централната нервна система.
В координиращ център е ретикуларната активираща система, която има координираща функция по отношение на обучението и паметта, обработването и разпределението на постъпващата информация и активното внимание. Активизирането на ретикуларната формация води до повишена активност и в мозъчната кора и така обуславя добро протичане на гностичното разпознаване и класифициране на информацията, изграждане на модели на действие, мислене и развитие на всички важни за детето психични процеси. Това активизиране е неспецифично, т. е. мозъчната кора не получава специфична информация, която да обработва. Мозъчната кора просто „се събужда“ и получава достатъчно енергия, за да започне „работа“. Aктивизирането на мозъчната кора води до коригиращо подтискане на ретикуларната формация.
Децата с ADHD постоянно търсят външни специфични дразнители, най-често моторни, които да изпращат информация към мозъчната кора, за да поддържат нейното функциониране в необходимото активно състояние. Те непрекъснато сменят обекта на своето внимание, скачат от един стимул на друг пак със същата цел.
В подкрепа на тази теория са множество изследвания с ЕЕГ (електроенцефалограма), както и ефектът от прилагането на някои медикаменти или медицински апаратури за лечение на синдрома.
Известно е, че прилагането на медикаменти, които подтискат активността на коровите мозъчни процеси води до засилване на симптомите на ADHD. За препоръчване са терапиите с апаратури, които създават нови неврони връзки от вътрешността на мозъка към определени дялове на кората, които водят до много по-добри резултати.
Твърде често дефицитът на внимание и хиперактивността се съчетават с нарушения от органичен характер – например лека дизартрия, дисфазия на развитието, развитийна диспраксия и др. Съвсем не всяко дете от тази категория има анамнеза за усложнения при раждането, травми на главата или тежки заболявания.
Децата с ADHD не са лоши (както често ги наричат), а имат специфични проблеми и се нуждаят от грижи. Те могат да коригират своето поведение и да станат адаптивни, когато им се окаже необходимата адекватна грижи в семейството, в училището и терапевти. За тях времето върви много бавно и те трябва да се научат да бъдат търпеливи, което е много трудна задача. Когато се справят с поставената им задача, трябва да бъдат поощрявани , тогава те изпитават удоволствие и ще се опитат да задържат постигнатият успех и после да го повторят, така се превръща в процес.
Всяко постижение трябва да се поощрява, за да носи удоволствие и да развие позитивна самооценка. Терапията при децата с хиперкинетично разстройство трябва да бъде насочена към това да се приемат такива, каквито са. Особено ценно в това отношение е да могат да споделят неприятните си мисли и чувства, да оценяват моделите си на поведение, да овладеят алтернативни начини за справяне с емоциите си и др. Особено важно е такива деца да живеят и учат в обстановка с малко количество сензорни стимули, които периодично да бъдат сменяни. Всяка задача при тези деца трябва да бъде разделена на съставящите я части, така че всяка част да завършва с видим за детето резултат. Поради лесното настъпване на умора, на децата с хиперкинетичен синдром е необходима почивка на всеки 30 – 40 минути.
