При преждевременно раждане, пренебрегване, злоупотреба или други сериозни, хронични стресови фактори може да има траен ефект върху мозъка, показва ново проучване.
Хроничният стрес през първите няколко години от живота – като този от злоупотреба, пренебрежение или бедност – може да има трайно въздействие върху развиващия се мозък. Токсичният стрес в ранна възраст може да повлияе критично на паметта, ученето и начина на обработка на емоциите.
Ранният стрес от живота може да доведе до толкова широк спектър от негативни последици по-късно в живота, включително депресия, тревожност, лошо образование и физически проблеми.
Сет Полак, съпредседател на изследването, казва: „Негативните нещата, които се случват, когато сте на 2, 3, 4 годишна възраст, остават с вас и имат трайно въздействие… освен ако не разберем коя част от мозъка е засегната, няма да можем да приспособяваме нещо към него“.
Как могат да се предотвратят трайните последици от стреса?
Чрез изследване с електроенцефалограф може да се провери функционалната активност на мозъка. Това е един от неврофизиологичните методи подходящи за изследване на патофизиологични промени при заболяване на централната нервна система. Чрез електроенцефалограмата можем да видим точно коя част на мозъка е засегната и къде.
Този метод има все по-широко приложение в по-развитите държави от Европа, в САЩ и Русия и тепърва набира популярност в България.
Има много изследвания направени на деца на възраст около 12 години, които са преживели небрежност, злоупотреба или други сериозни хронични стресови фактори през първите няколко години от живота си. Проучвнията разглеждат техните ранни преживявания, както и поведенческите проблеми, които тези хора са имали в последствие.
Мозъците им също са сканирани, със специален фокус върху хипокампуса и амигдалата, и двете от които са силно ангажирани в това как мозъкът обработва емоциите. Резултатите от тези деца били сравнени с други деца от среден клас, които не са били малтретирани. Това, което се оказало, е, че тези, които са страдали от хроничен стрес в ранния си живот, са имали по-малки амигдали от тези, които не са. Освен това, тези, които са били от много беден произход или които са били физически злоупотребявали, също са имали по-малки хипокампи.
Не е изненада, че децата, които са преживели стреса в ранния живот, също имат по-поведенчески проблеми и колкото по-малки са засегнатите мозъчни структури, толкова по-големи са поведенческите проблеми.
