При някои хора доминира лявото полукълбо на мозъка, а при други – дясното
Наистина ли при някои хора доминира лявото полукълбо на мозъка, а при други – дясното? Съществуват солидни доказателства, че двете части на мозъка, наречени „полукълба“, се различават по функциите си. Така например различните способности са засегнати повече от нараняване на едната част на мозъка, отколкото на другата, а техниките за получаване на образи от мозъка показват, че активността на двете полукълба е различна, когато хората изпълняват различни мисловни задачи. Несъмнено най-драматичното доказателство за латералността на функциите – превъзходството на едното или другото полукълбо при изпълнението на определени задачи – е получено при пациенти, претърпели операция за „разцепване на мозъка“. При тази рядко прилагана процедура хирурзите срязват мазолестото тяло (corpus callosum) – структурата, свързваща двете мозъчни полукълба, като последен опит да контролират особено тежка епилепсия.
През 1981 г. Роджър Спери разделя с друг учен Нобеловата награда за медицина за епохалните си изследвания на пациенти с разделен мозък. А те наистина са много интересен обект за изследване. След възстановяването от операцията извършват ежедневните си дейности измамно нормално. Но след като Спери ги изследвал в лабораторията си, станало очевидно, че двете части на мозъка им функционират независимо. Всяка функционирала без осъзнаване или знание за другата.
При лабораторните тестове на Спери пациентите фиксират погледа си в центъра на екран, на който изследователят за кратко подава светещи думи или картини. Когато очите остават неподвижни, информацията, подадена от лявата страна на точката на фиксиране, отива в дясното полукълбо, а информацията, подадена от дясната страна на точката на фиксиране – в лявото полукълбо (това се дължи на факта, че оптическите пътища от двете страни на визуалното поле се кръстосват). В по-обикновени ситуации не се наблюдава такова разделяне на информация, защото пациентите постоянно движат погледа си наоколо. В резултат подадената информация достига и до двете полукълба. Когато обаче не достигне, може да се случат странни неща.
Дясното полукълбо получава информация и контролира движенията от лявата страна на тялото, а лявото полукълбо прави същото с дясната страна. При почти всички десничари, както и при повечето левичари, основните области, отговорни за възприемането и подаването на речта, се намират в лявото полукълбо. Следователно, ако сведем подаването на информация само до дясното полукълбо, лявото – което е по-вербално от дясното – няма да може да ни каже каква е информацията и може да се изненада да види как лявата ръка действа според това отделно познание поради причини, които лявото полукълбо не може да си обясни.
Ако например изследователят покаже на дясното полукълбо на жена с разделен мозък снимка на гол мъж, тя може да се засмее. Но когато я попитат защо се смее, обектът (имаме предвид лявото й полукълбо), нима да може да каже. Вместо това може да измисли причина, която да звучи убедително („Тази снимка ми заприлича на чичо Джордж, който е страшно забавен“). Обектите с разделен мозък може дори да правят нещо с дясната си ръка, като например да събират кубчета, за да построят нещо, без дори да подозират, че лявата им ръка се движи с няколко секунди закъснение и разрушава постройката им. Това е документирано. Сега полемиката засяга уникалността на видовете задачи, изпълнявани от двете полукълба, и как точно ги изпълняват те. В тази област изследователите на мозъка са станали по-предпазливи в последните години, докато много популярни психолози са го ударили през просото.
Използвайки техниките на Спери, изследователите потвърждават, че лявото полукълбо е сравнително по-добро при изпълнение на едни умствени задачи, а дясното – при изпълнение на други. Забележете обаче, че казваме „сравнително“. Двете полукълба на мозъка се различават не толкова по това, което правят, колкото по начина, по който го правят. Да вземем например речта. Лявото полукълбо е по-добро в спецификите на речта като граматика и употреба на думи, докато дясното е по-добро в интонацията и поставянето на ударения в речта (това, което се нарича „прозодия“). Макар че дясното полукълбо е по-добро в неезиковите функции, които включват сложни визуални и пространствени процеси, лявото също играе известна роля в тези способности, когато му дадем възможност. Дясното полукълбо е по-добро с общото чувство за пространство, докато съответстващите му области в лявото се активират, когато човекът локализира обекти на специфични места. В много случаи става въпрос не за това, че едното или другото полукълбо не може да изпълни определена задача, а за това, че едното може да я изпълни по-бързо и по-добре от другото. Така че това полукълбо е склонно първо да се заеме с нея.
Разбира се, обикновените хора не са, както предполагат пламенните привърженици на идеята за доминиращо полукълбо, пациенти с разделен мозък, които просто не са стигнали до срязване на мазолестото тяло. В нормалния мозък полукълбото, което първо се устремява към задачата, някъде по пътя вика за помощ. Дотогава, докато пътищата, свързващи ляво и дясно, са невредими, двете полукълба си обменят информация. Образите на мозъка показват, че двете полукълба постоянно си комуникират по време на изпълнението на повечето задачи. След операция за разделяне на мозъка такова съдействие не е възможно, така че двете отделни системи се оправят с контактите както могат.
Следователно начините, по които се различават двете полукълба на мозъка, са далеч по-ограничени, отколкото предполагат флагманите на идеята за тяхната отделеност, хората от индустрията на поп психологията. Като се вземат предвид всички данни, приликите между двете полукълба са много по-големи от разликите им по отношение на функциите. Съвременните учени от областта на невронауката никога не са били съгласни с много „учители на полукълбата“ от ню ейдж, които твърдят, че двете половини на мозъка съдържат абсолютно различни съзнания, които виждат света по съвсем различен начин: едната (лявата) половина е счетоводител, а другата (дясната) – същински майстор по дзен. Робърт Орнстийн е сред тези, които лансират идеята за използването на Различни начини да бръкнем в склада на творческото си дясно полукълбо, вместо в интелектуалното ляво полукълбо в книгата си от 1997 г. The tbght Mind: Making Sense of the Hemispheres („Дясното съзнание: Да проумеем полукълбата“). Нещо повече, десетки образователни и бизнес програми подчертават, че не е важно да посочите „верните“ отговори на тест а да овладеете творческата си способност. Програми като „Семинар за приложно творческо мислене“ обучават бизнес мениджъри да развиват непокътнатия капацитет на дясното си полукълбо. А невероятно популярната книга Drawing on the Right Side of the Brain™ („Да почерпим от дясната страна на мозъка“), от която са продадени повече от 2.5 милиона екземпляра, окуражава читателите да отприщят способностите си на художници, като потискат „аналитичното“ ляво полукълбо на мозъка си. Дори художниците на анимационни филми са яхнали вълната: в едно филмче можем да видим студент, стиснал в ръка писмена работа, на която се вижда огромно .2″. Студентът казва на професора си: „Не е честно да Ме скъсате само защото мисля с дясното полукълбо на мозъка си.“
Стремежът на популярните психолози да приписват всички умствени способности на уникалните леви или десни части на мозъка навярно се дължи повече на политиката, обществените ценности и търговските интереси, отколкото на науката. Хората, които отричат този краен възглед, го наричат „дихотомания“ заради склонността на популярните психолози да дихотомизират функциите на двете полукълба. Тази представа е възприета с ентусиазъм от страна на проповедниците на ню ейдж от 70- те и 80-те години на XX в., най-вече защото предлага обосновка за възгледи, основани на мистиката и интуицията.
Популярните психолози допълнително преувеличават истинските различия в начина, по който двете полукълба обработват информация, като обявяват предполагаемо студеното и рационално ляво полукълбо за „логично“, „линейно“ „аналитично“ и „мъжко“. В контраст на тези характеристики, предполагаемо топлото и нежно дясно полукълбо се смята за „холистично“, „интуитивно“, „артистично“, „спонтанно“, „творческо“ и „женско“ Като настояват, че съвременното общество подценява основания на усещанията и предчувствията начин на възприемане на света – начина на дясното полукълбо, – дихотомизаторите измислят чудновати схеми за подпомагане дейността на това полукълбо. Книгите и семинарите им ни обещават да ни освободят от бариерите пред личностното ни израстване, издигнати от скованата училищна система, която предпочита „мисленето с лявото полукълбо“.
Само че група експерти, назначена от Националната академия на науките на САЩ, заключава: „Нямаме преки доказателства, че използването на полукълбата поотделно може да бъде усвоено чрез учене.’ Групата е категорична: възможно е тренирането на поведението да подпомогне различни начини на учене или на решаване на проблеми, но тези подобрения няма да се дължат на различия във функционирането на двете полукълба.
Ако упражненията за поведение, препоръчвани за засилване на дясното полукълбо, все пак може да доведат до нещо полезно, не можем да кажем същото за измислените „мозъчни тунери“, продавани със същата цел. Тези многобройни устройства би трябвало да хармонизират или синхронизират дейността на двете полукълба. Една от най-успешните такива схеми е измислена от бивш служител във фирма за връзки с обществеността без специализирано обучение в областта на науката. Както за други такива джаджи, за това устройство се твърди, че синхронизира мозъчните вълни, преминаващи през полукълбата, чрез сигнали, изпращани с обратна връзка. Вероятно поради плацебо ефекта (вж. въведението), продуктът се сдобил с десетки доволни клиенти. И все пак, дори той наистина да синхронизира вълните в лявото и в дясното полукълбо на мозъка, няма причина да вярваме, че това съзвучие ще ни се отрази добре. Всъщност ако мозъкът функционира оптимално, това навярно е последното, което бихме искали да направим. Оптималното психично функциониране обикновено изисква диференциация на активността, а не синхронизиране на полукълбата.
