Колко процента от мозъка използваме
„Вярно ли е, че използваме само от 3 до 5 % от мозъка си?“ Отговорът е „Не“. Това твърдение е широко разпространено, дори сред студентите по психология и неврология.
Какво е довело да съмнението, че 95% от нормалния мозък не прави нищо? Причините са няколко. Първо, мозъкът ни е оформен от естествения подбор.
Растежът и функционирането на мозъчната тъкан са скъпоструващи: макар и само 2-3 процента от телесното ни тегло, те поглъщат над 20% от кислорода, който вдишваме.
Изглежда неправдоподобно еволюцията да е допуснала разхищение на толкова ресурси за изграждането и поддържането на един толкова неизползван орган.
Нещо повече, ако по-големият обем на мозъка допринася за гъвкавостта, която насърчава оцеляването и възпроизвеждането – които са „най-важната част“ от естествения подбор, – трудно е за вярване, че съществуващите в мозъка системи няма да се възползват незабавно от всяко леко нарастване на функциониращата сила, за да се увеличат шансовете на носителя в неспирната борба да просперира и да се възпроизведе.
Съмненията се подхранват също така и от данните на клиничната неврология и невропсихология -две дисциплини, които се стремят да разберат и смекчат ефектите от мозъчните увреждания. Загубата на много по-малко от 95% от мозъка при злополука или болест почти винаги води до катастрофални последствия.
Освен това изследванията показват, че нито една част на мозъка не може да бъде унищожена от удар или травма на главата, без това да нанесе сериозни поражения в жизнените функции на пациентите. Електрическото стимулиране на отделни места в мозъка по време на неврохирургична операция до момента не е успяло да открие нито една „спокойна област“, в която човек да няма възприятия, емоция или движения, след като неврохирурзите приложат тези малки потоци (неврохирурзите успяват да го постигнат при пациенти в съзнание под местна упойка, защото в мозъка няма рецептори за болка).
През миналия (ХХ) век станахме свидетели на все по-сложни технологии, предназначени да ни позволят да видим какво и как се движи през мозъка, с помощта на техники за получаване на образи от мозъка като електроенцефалограмата (ЕЕГ), позитронната емисионна томография (ПЕТ) и функционалния магнитен резонанс (ФМР), изследователите успяха да локализират огромен брой психични функции в определени части на мозъка. При животни, а от време на време и хора, подложени на неврохирургическо лечение, изследователите могат да вкарат записваща сонда в мозъка. Въпреки това прецизно очертаване, не са открити спокойни области, очакващи да им възложат нови задачи.
Всъщност, дори и простите задачи обикновено изискват помощта на области, които са разпръснати буквално из целия мозък.
Други два твърдо установени принципа на неврологията създават допълнителни проблеми с вярването за 5-те %.
Онези части от мозъка, които са неизползвани поради наранявания или болест, обикновено се характеризират с едно от следните две неща : или отслабват и изчезват, тоест ‘дегенерират“ или са погълнати от близки области, които търсят не използвана територия, за да я колонизират и употребяват за собствените си цели. И в двата случая неизползвана мозъчна тъкан в добро състояние няма да остане бездейна задълго.
Щом няма доказателства за използването на едва 5% от мозъка, как се е появило това твърдение?
Тази популярност навярно се дължи поне отчасти на погрешно тълкуване от страна на авторите на научните трудове на ранните изследователи на мозъка.
Като са наричали огромен процент от полукълбата на човешкия мозък „мълчаливата кора“, ранните изследователи може да са насърчили погрешното впечатление, че това, което учените днес наричат „асоциативна кора“, няма никаква функция.
Както знаем сега, асоциативната кора е от жизненоважно значение за речевите ни способности, за абстрактното ни мислене и за изпълнението на сложни сетивномоторни задачи. По подобен начин възхитително скромните признания на ранните изследователи, че не знаят какво прави 95% от мозъка, навярно са допринесли за мита, че не прави нищо. Друг възможен източник на объркване може да е било погрешното разбиране от страна на лаиците за ролята на глиалните клетки – мозъчни клетки, които надвишават по брой мозъчните неврони повече от 10 пъти.
