История

Историческо развитие на ЕЕГ-Биофийдбек

 ЕЕГ-Биофийдбек е метод за самоусъвършенстване и лечение. Терапиите се извършват с помощта на специална медицинска апаратура, засичаща и анализираща биоелектрическата активност на мозъка. С ЕЕГ-Биофийдбек метода човек може да бъде обучен да контролира мозъка си, карайки го да се самоусъвършенства.

През 1924 г. немският психиатър Ханс Бергер поставя електроди (малки кръгли дискове от метал) върху скалпа на пациент и засича биоелектрическата активност на мозъка му. В периода 1929-1938 г. той публикува 14 доклада за проучванията си за електроенцефалографията. Много от нашите съвременни познания, са благодарение на изследванията му.

През 1958г. японецът Джо Камия със своите експерименти доказва, че човек може да променя биоелектрическата активност на мозъка си в алфа диапазона.  Експериментите му доказват също, че Алфа вълните са свързани с отдих и алфа терапиите водят до облекчаване на стреса.

През 60-те години Бари Щерман, ученик на Камия, изследва биоелектричната активност на котките по време на сън. Той установява, че сензомоторичният ритъм (СМР), които се генерира по време на сън, се появява и в будно състояние. Работейки по експеримент по поръчка на НАСА, относно отрицателното въздействие на ракетното гориво, Щерман използва тренирани котки със СМР тренинги от предишният си експеримент и не тренирани. Тренираните котки били по-издръжливи, докато не тренираните получили епилептично подобни пристъпи. Това било началото на експериментите с пациенти с епилепсия. Така е създаден „протокол на Щерман“ за терапия на епилепсии.

Работата на Бари Щерман, Джоел Лубар и други водят до висока ефективност при лечението на епилепсия, синдром на дефицит на вниманието и хипер активно разстройство. Лечение на зависимости, депресии, тикове, агресия, страхове и паранои, безсъние.

В последствие се установява, че определени тренинги могат да доведат до усъвършенстване  на функциите на мозъка като подобряване на концентрацията, паметта, ученето и др.

ЕЕГ-Биофийдбек се прилага успешно в много клиники по света, както и в образователната система.

Историческо развитие на Електроенцефалографията

Скоро след като Ханс Бергер за първи път през 1924 година записва човешка ЕЕГ и публикува пет години по-късно (през 1929 г.) своя труд „Електроенцефалограма на човека“, започва изпол­зването на различни количествени техники за обработка на регистрира­ната мозъчна електрическа активност. Още през 1932 г. Дийч до­казва значителни различия между честотното съдържание на нормални и абнормални човешки електроенцефалографии. Самият Н. Berger също използва техники за количествена обработка на ЕЕГ. На­чалото на електронното автоматизиране на този процес поставя Grey Walter през 1943 г. с въвеждането на електромеханичен уред за усред­няване на ЕЕГ активността от 10 епохи и изобразяване на получените данни в 24 честотни ленти от 0,5 до 30 Hz, успоредно със записа на рутинната ЕЕГ. Развитите през 1965 г. от Cooley  и Тикеу алгоритми за “бърза трансформация на Фурие“ ( Fast Fourier Transformation) са c най-голям принос за прогреса на методите за количествена оценка на ЕЕГ, тъй като значи­телно улесняват изчисляването на спектралните коефициенти.

Заедно с усъвършенстването на количествения ЕЕГ анализ през 40-те години на XX век редица изследователи започват разработки на устройства за топографско представяне на мозъчната елекрическа активност, като най-популя­рен се оказва въведеният през 1951 г. от G. Walter и Н. Shipton топоскоп. Един от най-широко използваните ме­тоди за изобразяване на мозъчната електрическа активност е бил компресираният спектрален ред на Bickford, задържал се над 15 години в клиничната практика. Огромна промяна, от комерсиална гледна точка, настъпва с въвеждането на цветно кодирани карти на мозъчната електрическа активност, тъй като те привличат погледа не само на недостатъчно обучени ЕЕГ специалисти, но се възприемат по-добре и от пациентите.

C допълнителното развитие на компютърните технологии през 90-те години методите за кЕЕГ стават достъпни за клинично приложение и придобиват широка популярност. Основни предпоставки за въвеждането им, са възмож­ностите за безхартиен запис, запис и обработка на голям обем данни, най-вече при мониториране на пациент и в оперативни отделения и интензивни секто­ри, осъществяване на измервания и др.