Миастения гравис

Миастения гравис е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна слабост и лесна уморяемост след физическа активност, следствие от нарушено нервно-мускулно предаване в напречнонабраздената мускулатура. Причината за това нарушение се дължи на намален брой никотинови рецептори в постсинаптичната мембрана на нервно-мускулния синапс (моторна плочка), следствие от образуваните антитела срещу тях.

Миастения гравис е класическо автоимунно заболяване с образуване на антитела срещу собствени антигени на организма. Ролята на антиген при миастения гравис изпълняват постсинаптичните никотинови ацетилхолинови рецептори (AChR), които представляват белтъчни йонни канали.

При това заболяване в организма се образуват поликлонални антитела от клас IgG (имуноглобулини) срещу главния имуногенен регион на ацетилхолиновия рецептор и други епитопи по повърхността на α-субединицата му. При свързването на тези антитела с ацетилхолиновите рецептори се нарушава нервно-мускулното предаване по няколко механизма:

  • унищожаване на ацетилхолиновите рецептори чрез комплемент-медиирана лиза;
  • увреждане на рецепторите и ускоряване на техния разпад;
  • увреждане на постсинаптичната мембрана чрез комплемент-медиирана лиза;
  • блокиране на рецептора за ацетилхолин.

В резултат на тази реакция антиген-антитяло, ацетилхолиновите рецептори постепенно намаляват, което води до нарушения в нервно-мускулното предаване и оттам до мускулна слабост и лесна умора. Антителата срещу ацетилхолиновите рецептори (anti-AChR) се откриват в 85% от случаите на болестта. В останалите пациенти anti-AChR не могат да бъдат открити, което определя този вид миастения гравис като серонегативна. Не съществува корелация между титрите на anti-AChR и тежестта на заболяването.

Началото на заболяването е постепенно, но може да настъпи и остро след вирусни инфекции, емоционален или физически стрес, алергични реакции, определена лекарствена терапия. Началните симптоми се проявяват под формата на диплопия (замъглено или двойно виждане) и птоза (спадане на горния клепач) на клепачите, следствие от слабост в очедвигателните мускули. Срещат се при повече от 60% от пациентите в началото на заболяването и при над 90% в хода на болестта. Симптомите в началото на болестта са преходни и се появяват предимно вечер или след физическо натоварване, а по-късно стават постоянни. Мускулите са засегнати асиметрично, зеничните ракции са запазени. В до 15% от пациентите симптоматиката остава на този етап, със засягане само на очедвигателните мускули и се обозначава като очна миастения. Засягането на булбарните мускули е по-рядко начална проява на болестта, в до 15% от случаите. Изявява се в нарушения при гълтане, дъвкане, говор. Долната челюст може да увисне, а лицето губи своя израз поради засягане на мимическите мускули. Постепенно се засягат и мускулите на шията, проксималните мускули на крайниците и междуребрените мускули. Болните изпитват слабост при ходене, качване на стълби или работа с ръцете. При засягане на междуребрените мускули и диафрагмата може да настъпи дихателна недостатъчност. Болестта прогресира сравнително бързо и разгърната симптоматика се проявява в първите няколко години от началото на болестта, като спонтанните ремисии са редки. Възстановяването на мускулите след физическо усилие е бавно. При големи физически и емоционални натоварвания, грешки в терапията, фебрилитет, менструален цикъл или приложение на някои медикаменти могат да настъпят миастенни кризи. Миастенната криза е усложнение на миастения гравис и се изразява в генерализирана мускулна слабост, тежки нарушения при дъвкане, гълтане и говор, остра дихателна недостатъчност.

Миастения гравис не е пряко наследена нито е заразна.